Страници

Новини

Търсене

Отглеждането на рапица вече не е печелившо начинание

2016-05-04

Ширнали се жълти пролетни полета. Ако първата ви асоциация е за слънчогледи, сбъркали сте сезона. Красотата на засетите с нетрадиционната за страната рапица площи обаче се измерва не само в приятна гледка за пътуващите из България, а и в бизнес потенциал. Маслодайната култура, която допреди десетилетия е буквално непозната на доста от местните производители, днес вече е заела своето неизменно място в почти всяко голямо зърнено стопанство.
Причините за експанзията й са няколко. Първо, условията за отглеждането на рапица в България са благоприятни. Второ, широкото й приложение в производството на фуражи, биогорива, олио, медицински и козметични изделия, в някаква степен гарантира и стабилен и ликвиден пазар. И трето, само преди около четири години цените на българската рапица достигнаха пик от 940 лв./тон, което я направи една от най-печелившите зърнени и маслодайни култури. Днес нещата изглеждат различни. Цената на рапицата от миналогодишната реколта в момента е около 680 лв./тон и се очаква тя да падне до 600 лв./тон за новата реколта със старта на жътвената кампания. Отделно разходите за отглеждането на културата са високи и ще останат такива, за разлика от изкупните цени, за чиято стойност никой не е оптимист в следващите поне две години. Като прибавим към това и множеството рискове, на които е изложена маслодайната култура до самото й прибиране от полето, минусите стават повече от плюсовете.
Въпреки това площите с рапица в страната не намаляват драстично, а и производителите заявяват, че интересът им към отглеждането е траен.
Трудно, скъпо и рисковано
В последните години в България се реколтират между 1.3 и 1.8 млн. дка рапица годишно. Най-значителни площи със зимната маслодайна култура има в областите Плевен, Бургас, Добрич и Ямбол. Дори да искат да увеличат насажденията обаче, фермерите просто нямат тази възможност. "Рапицата по правило не може да заеме повече от 10-20% от полетата със зърнени и технически култури в едно стопанство поради две причини. Първо, тя трябва да се сее на едно и също място през времеви интервал от поне 4 години, защото натоварва почвата и носи болести. Второ, това е скъпо производство, а културата не е чак толкова устойчива на зимните условия", казва Ангел Вукодинов, зърноприозводител и собственик на "Вуки" ООД. Той пояснява, че сухият студ може да бъде фатален за нея, а и в годините се е случвало много фермери да имат напълно пропаднали реколти заради измръзване./Регал