Страници

Новини

Търсене

Дунавският регион може да задоволи изцяло потребностите на Европа

2015-08-25

Нашите страни имат над 100-годишна традиция в отглеждането на соя, което е важен елемент за продоволствената сигурност в ЕС, смята румънецът Драгош Дима, регионален директор на Асоциация „Дунавска соя"
„От Асоциацията „Дунавска соя" сме големи щастливци, защото тук, в България, имаме много добри партньори в лицето на семейство Горанови от ЕТ „ПРИС" и Института по агростратегии и иновации, с които работим изключително добре и вече имаме първата демонстрационна платформа"- тази висока оценка даде регионалният директор на асоциацията Драгош Дима пред земеделските производители на срещата в Деня на соята в Кнежа. Гостът от Румъния сподели, че в Западна Европа нямат достатъчно информация, че в Дунавския регион и по-специално в Румъния, България, Молдова и Украйна имат над 100-годишна традиция в отглеждането на тази култура, което е много важен елемент за хранителната сигурност в Европейския съюз. Според него тези държави могат да осигурят на останалите страни от ЕС свободен от ГМО протеин, което ще донесе печалби и ползи за фермерите и ще спомогне за развитие на земеделието.
Драгош Дима разви подробно своята теза, че в ЕС-28 производството на соя е незначително в сравнение с това на други маслодайни култури. Полетата със соя съставляват 4% от площта и производството на маслодайни култури, като голямата част от продукцията се състои от рапица и слънчоглед. В ЕС преработват едва 10 на сто от отглежданата в него соя и внася над 75% от соевия шрот, който се използва за фуражи. При това три четвърти от вноса е отгледан с технологията ГМО. Повечето от соевият шрот е от продукта, който се преработва в ЕС или директно се внася в ЕС-28. Докато повечето не-ГМО соеви продукти традиционно се доставят от Бразилия, пазарният дял на соев шрот, свободен от ГМО, в ЕС се променя. Вносът на соя от страните членки на ЕС-28 остава стабилeн през последните няколко години, но преработвателите които търсят соев протеин, все повече предпочитат да внасят соев шрот, вместо соя на зърна. Така европейският капацитет за преработка на рапица и слънчоглед се разширява, докато този на соята остава в застой. Бразилската соя продължава да доминира в европейския внос с около половината от всички доставки. Украйна и Парагвай постепенно увеличават пазарния си дял. Съединените щати и Канада са водещите доставчици на соя за ЕС-28 от Северното полукълбо. През 2014/15 г. се очаква вносът от ЕС-28 да се увеличи незначително и да достигне 12,5 млн. тона, каза още Дима.
Знае се, че търсенето на свободна от ГМО соя в Европа е 5 милиона тона, но само 50% (около 2,5 млн. тона) могат да бъдат осигурени от отглеждана на континента продукция. Така че ако Дунавският регион (включително Украйна) се фокусира върху отглеждането на тази култура, в рамките на 10 години ( 5 млн. свободна от ГМО соя и общо производство от 8-10 млн. тона) той може да задоволи напълно потребностите на Европа - заключи оптимистично Драгош Дима./fermera.bg